Разкази, истории, съдби.

Какво са за нас домашните ни любимци? Може би, член на семейството ни или най- добрият ни приятел.
http://curious.actualno.com/Zatrogvashto-Myj-vseki-den-vodi-bolnoto-si-kuche-v-ezero-za-da-pospi-to-news_461643.html

Амии..те са част от мен. Много си ги обичам. Всичките. Носители са на много хубави емоции..

Кое? Че обичам животинките?

Shoko написа:Кое? Че обичам животинките?

Това е линк отгоре.
Научих се, от качването на линкове да пиша отдолу, но вероятно ще трябва и да го оцветявам.

Alone911 написа:Какво са за нас домашните ни любимци? Може би, член на семейството ни или най- добрият ни приятел.
http://curious.actualno.com/Zatrogvashto-Myj-vseki-den-vodi-bolnoto-si-kuche-v-ezero-za-da-pospi-to-news_461643.html

Нашите котки винаги са били член от семейството.

Аз имах куче- мини пудел- черен.
Девет години беше с нас. Когато го загубихме едва го изживях. Дълги години си нямах домашен любимец.

Alone911 написа:Аз имах куче- мини пудел- черен.
Девет години беше с нас. Когато го загубихме едва го изживях. Дълги години си нямах домашен любимец.

Аз за човек толкова не страдам колкото за загубено домашно животно.

Обожавам животинките и когато си отидат, все едно част от мен си отива. Имах едно морско свинче Фреденита, още като гледам снимките и и плача...уникално животинче беше, но живеят малко, само 5 години. За това и не помислих за друго, тя ще си остане единствена.

Същото и аз, въпреки, че съм чувала за хора които като си вземат друга животинка от същия вид по- лесно изживяват загубата.

Фреденита ще си остане единствена в спомените ми. Заслужава си го, беше уникално животинче.