Какви вещи пазите и кога сте немърливи и чупите и разваляте?

Още преди повече от 20 години баща ми ми каза че компютъра е единствената вещ която аз пазя защото съм знаел че нямало начин да се възстанови. Впоследствие през периодът 1999-2007ма минах през два наши автомобила за единият от които баща ми даде 12 000 лева и се оказа че освен че пазя компютрите пазя и адски много и колите пак поради абсолютно същата причина - защото не можем да ги възстановим.

За съжаление освен компютри и автомобили останалите ми ценни вещи не ги пазя особено много. Например  оптическите ми прибори особено руските и съветските зрителни тръби и бинокли не ги пазя особено много и те бързо се повреждат в ръцете ми. Единствените две оптични системи които вече пазя повече от 1 година време и те с изключение на една козметична забележка не са мръднали са два малки китайски телескопа, но и тях пазя по абсолютно същата причина - защото не мога да ги възстановя. Освен това са ми излязли доста солено като цена която съм платил за тях защото трябваше да продавам компютри и други оптики за да ги купя.

Следователно изводът е че нещата които са незаменими за моята икономика ги пазя като очите си, а нещата които лесно и бързо мога отново да купя ги скапвам за отрицателно време.

Вие какви вещи пазите много и с кои се отнасяте пренебрежително?

амиии аз пазя нещата които обичам, т.е. към които имам някаква емоция и съм привързана към тях. Например лаптопа ми е дядо, ама толкова години е бил с мен, че не бих се разделила с него доброволно. Преди много исках телефон на ЦСКА, е имах, ама нещо не ми беше по сърце, т.е. не можах да свикна с него и го счупих...е не нарочно, ама се счупи... аз се привързвам към нещата, които дълго са с мен...

амиии аз пазя нещата които обичам, т.е. към които имам някаква емоция и съм привързана към тях. Например лаптопа ми е дядо, ама толкова години е бил с мен, че не бих се разделила с него доброволно. Преди много исках телефон на ЦСКА, е имах, ама нещо не ми беше по сърце, т.е. не можах да свикна с него и го счупих...е не нарочно, ама се счупи... аз се привързвам към нещата, които дълго са с мен...

Shoko написа:амиии аз пазя нещата които обичам, т.е. към които имам някаква емоция и съм привързана към тях. Например лаптопа ми е дядо, ама толкова години е бил с мен, че не бих се разделила с него доброволно. Преди много исках телефон на ЦСКА, е имах, ама нещо не ми беше по сърце, т.е. не можах да свикна с него и го счупих...е не нарочно, ама се счупи... аз се привързвам към нещата, които дълго са с мен...

Знам че лаптопа ти е марка Тошиба, много ми е любопитно на колко години е този лаптоп?

А сега де...ми поне на 5 май...не знам, но ако те интересува мога да погледна от коя година е...

Shoko написа:А сега де...ми поне на 5 май...не знам, но ако те интересува мога да погледна от коя година е...

Да, моля те погледни коя година е произведен. 5 години за лаптоп не е кой знае какво време, най-старият ми лаптоп е на над 8 години и се справя блестящо!

ми да...от 2010г. е...но и сега си ми върши перфектната работа...: ))

Shoko написа:ми да...от 2010г. е...но и сега си ми върши перфектната работа...: ))

Ти вярваш ли ми че имам един приятел на когото лаптопът му работи вече 17 години време!! Само че той отдавна не е актуален и второ той отдавна го е продал, просто случайно го е мернал в някаква заложна къща.

Ми да, защо да не вярвам. Има техника, която няма чупене...абе техниката е да ни служи, а не да сме и роби...: )) нова стара, върши ли работа, си става отвсякъде....

Shoko написа:Ми да, защо да не вярвам. Има техника, която няма чупене...абе техниката е да ни служи, а не да сме и роби...: )) нова стара, върши ли работа, си става отвсякъде....

Напълно съм съгласен с теб!

Аз по принцип доста си пазя нещата.
Е, затуй се сдобих със син и котарак за които това не се отнася.
Свикнах поне за малко да се порадвам на нещо преди да замине в небитието.

Чупя само когато съм ядосана. Когато съм изнервена не пипвам нищо защото всичко става на пух и прах. Много съм се чудела как хората се успокояват с чистене.