Депресия, депресивни състояния.

Все едно е късна есен. Мразя студа, мъглата и малкото светли часове.
Страшно потискащо ми действа това време.
Започвам да си мисля, че е трябвало да се родя цвете.
Като капак на всичко нищо не върви по план и всичко става с огромни пречки.
Захванала съм много неща които се отлагат и провалят. Това ми действа още по потискащо. Поне да имаше слънце. Като, че ли идва края на света.

За съжаление хората около мен са в същото състояние. Отдавам го на годините, но това много ме потиска.

Когато бях млада си мислех, че бъдещето е напред и все някога това ще свърши, но за съжаление този коловоз ще се окаже глух.

Измисляш си ритуал за релакс и това те спасява! .......
Аз имам няколко, според това, колко ми е писнало :-)

Някога се спасявах като си мечтаех.
Нещо обаче, въображението ми се изчерпи.

: ) Трябва ти нещо ново и различно. Ама не от задължителностите..нещо което да погълне вниманието ти и да ти е интересно.
А времето и на мен ми действа много зле, но живея с мисълта, че е временно и че идва пролетта и лятото.

Тръгвайте на кафе, стига сте мрънкали

Хаха....ми айде де!.... : ))))

Сега се "затъмняваме" :-)......

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Ха, ще го отдадем на това.
Мисля, че след две седмици ще изплувам.
Много неща захванах, но по- лошото, че останаха неща които трябва да са вече свършени.
Мразя натрупването на неща и събития които не вървят по план.
Явно, такова натоварване трудно понасям и бързо ме срива.
Прецених добре силите си, но не и обективните пречки. За последните трябва по- голям срок.

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Е стига с това затъмняване де...дай да се осветляваме....: )))))

Alone911 написа:

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Ха, ще го отдадем на това.
Мисля, че след две седмици ще изплувам.
Много неща захванах, но по- лошото, че останаха неща които трябва да са вече свършени.
Мразя натрупването на неща и събития които не вървят по план.
Явно, такова натоварване трудно понасям и бързо ме срива.
Прецених добре силите си, но не и обективните пречки. За последните трябва по- голям срок.

- Разпределяш задачите на другите, а ние отиваме на кафе

Shoko написа:

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Е стига с това затъмняване де...дай да се осветляваме....: )))))

- тихо, сега е кулминацията ......... и ще свърши ......... После, я стане, я не

Ludo22 написа:

Alone911 написа:

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Прецених добре силите си, но не и обективните пречки. За последните трябва по- голям срок.

- Разпределяш задачите на другите,

То, аз задачите ги върша сама, но не оцених обективните пречки за забавеното им темпо.
сега си давам сметка, че това винаги е било най- съществения ми пропуск.
Винаги съм оценяла себе си и сроковете в които аз мога сама да свърша нещо. никога не съм възприемала или приемала, че неща извън теб могат да бъдат съществен фактор.
този урок не мога да го науча.

Аз вече си купих обедното кафе.
Ето едно да си изберете вие и да не забравите да пишете за затъмнението.

То, баш по време на затъмнението работих, та викам или да го поотложат или довечера ще го гледам по новините .

Ludo22 написа:

Shoko написа:

Ludo22 написа:Сега се "затъмняваме" :-)......

Е стига с това затъмняване де...дай да се осветляваме....: )))))

- тихо, сега е кулминацията ......... и ще свърши ......... После, я стане, я не

.... е свърши, след 85 години пак!....: ))))

Alone911 написа:Все едно е късна есен. Мразя студа, мъглата и малкото светли часове.
Страшно потискащо ми действа това време.
Започвам да си мисля, че е трябвало да се родя цвете.
Като капак на всичко нищо не върви по план и всичко става с огромни пречки.
Захванала съм много неща които се отлагат и провалят. Това ми действа още по потискащо. Поне да имаше слънце.  Като, че ли идва края на света.

За съжаление хората около мен са в същото състояние. Отдавам го на годините, но това много ме потиска.

Когато бях млада си мислех, че бъдещето е напред и все някога това ще свърши, но за съжаление този коловоз ще се окаже глух.

И на мен зимата ми дотегна, но за моя организъм няма нищо по-лошо от лятната горещина.

Аз също не мога да издържам на температури над 30С, но едни температури около 25-26С плюс слънце и зеленина ми действат чудесно.

Alone911 написа:Аз също не мога да издържам на температури над 30С, но едни температури около 25-26С плюс слънце и зеленина ми действат чудесно.

Даже и 25-26 градуса за мен са много...