Злобата и съответно агресията...

какво ги "храни"? Нещо не мога да си отговоря на този въпрос...Не мога да мразя човек....колкото и да съм ядосана на някой ми минава и забравям...но явно не ги храня...или..знам ли може пък нещо сбъркано да имам...Я ми направете една психо характеристика...защо не мога да мразя...

Според мен основен двигател и на двете е егото :-)

Чак пък да не можеш да мразиш... Човек без его няма - нормален човек с нормално его не съм срещал кажи речи никога... или пък в момента не мога да се сетя. Ако някой (не ти го пожелавам в никакъв случай) подложи някой твои наистина близък на истински терор дали няма да го мразиш? Ако всеки ден като ходиш на работа и примерно имаш колега или колежка, който те залива с негативизъм... дали няма да го намразиш...

На хората съм забелязал, че нищо човешко не е чуждо.

Ако твърдиш, че не можеш да мразиш - за мен поне е явен знак, че го потискаш... а това не е добре за здравето :-)

Admin написа:какво ги "храни"?

Тъмната страна на силата...

ИТ

Тъмната страна на силата...

ИТ
--------------
И коя е тя...

Ако всеки ден като ходиш на работа и примерно имаш колега или колежка, който те залива с негативизъм... дали няма да го намразиш...
-------------
Ми не..защото не достигам до омразата...Сядаме говорим, изясняваме проблема, ако може го решаваме, а ако не..аз ставам и си тръгвам..Работа колко искаш, но не мога да работя в нервна среда, защото не съм полезна..
Не знам, но не съм позволявала, някой да ме "тъпче"...или решаваме проблема или си заминавам...и нищо не искам на всяка цена...ако стане, ако може и ако е взаимно..уважение, приятелство, колегиалност..иначе си губи смисъла от тези борби за надмощие, за доказване, показване..
А за егото ще ти отговоря малко по-късно..че е по-дълго, а не ми се пише сега...: ))

Ако това си ти на снимката - много си сладка
Кефиш :-)

Нали?

Admin написа:какво ги "храни"? Нещо не мога да си отговоря на този въпрос...Не мога да мразя човек....колкото и да съм ядосана на някой ми минава и забравям...но явно не ги храня...или..знам ли може пък нещо сбъркано да имам...Я ми направете една психо характеристика...защо не мога да мразя...

От злобата и агресията се хващат страхотни болести и физически и психически. Просто природата не търпи такива хора.

А ти винаги си си била изключително позитивен и положителен човек!

: ) Благодаря ти, Файле..

От къде измисли тази снимка, егати - тая крава ме побърква .... как ме гледа .....

Хаха ...с влажен поглед?... : )))))
Днес ще съм кравичка...: )))...но забележи! С маргаритка....

Admin написа:какво ги "храни"? Нещо не мога да си отговоря на този въпрос...Не мога да мразя човек....колкото и да съм ядосана на някой ми минава и забравям...но явно не ги храня...или..знам ли може пък нещо сбъркано да имам...Я ми направете една психо характеристика...защо не мога да мразя...

За мен двете неща не винаги са пряко свързани.
Злоба може да има и без агресия. мисля, че основата й е завистта и неудовлетвореност от постигнатото в сравнение с другите. До голяма част мисля, че това е заложено.

Малко са хората които се раждат агресивни. Обикновено това е външна изява на омразата към другия.
Има един много точен израз "До обяд го е яд на себе си, след обяд на другите".

Не мразя хората, но съм злопаметна. За щастие не отмъстителна. За нещастие когато ме помолят за услуга или когато трябва оставям това назад.

За теб не знам. Трудно ми е да преценя.

До голяма част мисля, че това е заложено.
-----------------
Не знам, но аз много не вярвам в заложените неща. Състоянието на човек, много зависи от средата в която е. Ако е в агресивна среда, наситена с омраза или злоба, няма как това да не окаже влияние. Ако едни взаимоотношения се задълбаят в негативна насока, няма как да не настъпи и омраза и озлобление. И според мен тук вече е нашия избор, дали го искаме това или просто отминаваме..защото абсолютно безумие е да се доказва кой прав, кой крив, да се показва надмощие и т.н., или човек се разбира с някой и има взаимност в отношенията им...или го няма.
Не мога да разбера хората, които искат да имат нещо на всяка цена и така се превръщат в роби на собствените си желания...а остави другото, ами и мачкат всичко по пътя си и накрая това което получават е многооо изкривено от желаното нещо.
Не знам, може би при мен е точно това...не оставам нещата да стигнат до там, че да настъпи омраза или злоба в отношенията ни с който и да е..Борбата да имам нещо на всяка цена не я познавам...защото няма такова нещо, което си заслужава човек да жертва себе си потапяйки се в негативни емоции...и да забрави да се радва на живота. Все пак той е един, защо да се пропилява с излишни глупави егоцентрични изяви ала Аз съм Велик на моето ще е...или Вижте ме и ме потупайте по рамото...
Знам ли май някъде по пътя си съм успяла да си скърша егото...и някак нито обидите, нито хвалебствията могат да ми влияят в преценката за човек...и двете са просто вълничките отгоре...въпроса е какво стои зад тях..там е дълбочината...там е интересното...

И аз не съм отмъстителен, отмъщението е един от най-лошите пътища по които може да тръгне човек в живота си...

Аз на пръв поглед съм изключително отстъпчив човек. Обикновено винаги намирам обяснение за състоянието на човека отсреща и видимо пропускам. Не известно защо, но другият го счита това за наивност, ако не за глупост. Когато нещата стигнат "да ми хвръкнат капаците" става много зле. При такава ситуация губя всичко и добро и зло и съответно другия гледа доста учудено. С една дума - на тази какво й става.

Може би, е по- добре човек навреме да си казва, показва какво чувства и мисли за да не важи правилото "тихите води са най- дълбоки".

File099 написа:И аз не съм отмъстителен, отмъщението е един от най-лошите пътища по които може да тръгне човек в живота си...

мноо правилно, отмъщението е божий прерогатив

Shoko написа:Ако всеки ден като ходиш на работа и примерно имаш колега или колежка, който те залива с негативизъм... дали няма да го намразиш...
-------------
Сядаме говорим, изясняваме проблема, ако може го решаваме, а ако не..аз ставам и си тръгвам..

Те това най го не мога. винаги чакам другия да се осети, а когато стане въпрос за тръгване, то определено нещата са отишли твърде далеч.
Как го правите това - сядам, говоря... На мен ако някой започне така ставам доста предпазлива и затворена.

Shoko написа:Ако всеки ден като ходиш на работа и примерно имаш колега или колежка, който те залива с негативизъм... дали няма да го намразиш...
-------------
Сядаме говорим, изясняваме проблема, ако може го решаваме, а ако не..аз ставам и си тръгвам..

Те това най го не мога. винаги чакам другия да се осети, а когато стане въпрос за тръгване, то определено нещата са отишли твърде далеч.
Как го правите това - сядам, говоря... На мен ако някой започне така ставам доста предпазлива и затворена.

Shoko написа:До голяма част мисля, че това е заложено.
-----------------
Не знам, но аз много не вярвам в заложените неща. Състоянието на човек, много зависи от средата в която е. Ако е в агресивна среда, наситена с омраза или злоба, няма как това да не окаже влияние.

Че зависи- зависи, но това как ще реагираш зависи от заложените ти качества. Някой в такава среда са буквално жертви, други стават насилници. Малко са тези които не се променят, но как зависи от тях самите.
Различните бебета в една и съща среда реагират по различен начин. Това което е заложено си личи още от раждането, а на къде ще се насочи от средата. . Да не забравяме, че човек не е само потърпевш от средата, а и неин създател.

Как го правите това - сядам, говоря... На мен ако някой започне така ставам доста предпазлива и затворена.
90% от хората са така, а аз продължавам да недоумявам ЗАЩО? Това е най-прекия и директен начин за разрешаване на проблем. Ако ти не ми кажеш какво искаш и с какво те дразня, аз няма как да знам, не мога да гадая, но ако ми кажеш, аз няма да го правя.
Веднага ти давам пример...
Една много добра приятелка я усещам от известно време, че се държи резерве...изчаках да видя дали не бъркам, ама не...даже по-лошо става...Звъннах и и казах, че искам да пием по кафе...отказа, но не го приех, настоях и тя се съгласи...Сядаме и и казвам..изплюй камъчето което ти е заседнало...опита се да ми се върти, ама не стана, познавам я от много отдавна и знам, че нещо я мъчи...а то какво било...Така се стекоха обстоятелствата, че тя на няколко пъти ми звъни да излезем, но все в неподходящи моменти...или съм с клиенти, или някакви други задачки и явно и тона ми е бил не както трябва..знам ли...но тя си е помислила, че я отбягвам...и ми връща същото поведение, а то реално не е така..просто грешно тълкуване на поведение. Но ако не бях настояла да се видим и поговорим, кризата щеше да се задълбочи, защото и аз взех да се изнервям от поведението и...без идея да имам защо е такова...
Много хора отказват разговор и не разбирам защо...но аз и не настоявам де, настоявам само при най-близките, които познавам от години..не ги оставям, докато не поговорим...и не решим нещата..защото иначе става лавинообразно натрупване..а е глупаво..да се развалят отношения и приятелства...

Shoko написа:Как го правите това - сядам, говоря... На мен ако някой започне така ставам доста предпазлива и затворена.
90% от хората са така, а аз продължавам да недоумявам ЗАЩО? Това е най-прекия и директен начин за разрешаване на проблем.

Да, но това значи, че има проблем и че едната страна на проблема съм аз.
Аз трудно приемам, че мога да създавам проблеми и, че ако създавам, то са толкова непреодолими, че другия да не може да ги пропусне, че и разговор да водим. Някак се чувствам обидена и лично засегната. Този отсреща ми изглежда с някакви претенции с които ме кара да се държа изкуствено. Не, че ако ми е колега няма да го приема, но това означава, че този човек никога няма да ми стане близък, а ако ми е близък се чувствам принудена. В един момент фалша става явен и никога не се знае в определена критична ситуация какво ще следва от това. Аз съм на мнение, че или хора се разбират с недостатъците си или се разделят.
Не мисля, че и това е правилният подход защото другия счита, че съм много толерантна отколкото в действителност съм или, че пренебрегвам нещата и си позволява повече отколкото мога да приема. Рано или късно при такива хора се стига до разрив. Въобще аз съм на мнение, че противоположностите се привличат до време, а човек живее с еднаквостите. Най- добре е хората да се допълват, но да могат да ценят това което нямат в другия и това което притежават в себе си. Все пак мисля, че компромисният вариант при хора случайно събрани е най- добрия.
Стана дълъг поста.

Аз трудно приемам, че мога да създавам проблеми и, че ако създавам, то са толкова непреодолими, че другия да не може да ги пропусне, че и разговор да водим. Някак се чувствам обидена и лично засегната.
---------------------
Това не мога да го осмисля....
Никой човек не е безгрешен, много пъти погрешно ни тълкуват, много пъти заради обстоятелства стават недоразумения, ако няма диалог, как ще се разберете? Най-важното в едни взаимоотношения е точно диалога, прекъсне ли се край...защото все пак това е нашия начин на общуване, на изразяване на желания, потребности...абе на всичко! Не разбирам защо им е трудно това общуване. Ми аз от намеци трудно разбирам, защото не говоря с намеци, а мен например много ме обърква това от от центъра на София да тръгнеш за Люлин, но да минеш през Варна...т.е. заобиколните пътища...
А дори и между еднаквостите пак трябва диалог и общуване...
Хиляди пъти предпочитам някой да ми се развика, разкрещи, да изрази някаква емоция, отколкото да ме остави да гадая в какво съм се издънила и що се сърди...Мълчанието е нещо което веднага може да ме откаже от човека...защото то е тишина, която може да се приеме в много варианти, а аз обикновено приемам негативния...т.е. нежелание за контакт...и аз го уважавам спирам контакта и аз..
Но пък, хора разни..и точно това е интересното...

Shoko написа:Аз трудно приемам, че мога да създавам проблеми и, че ако създавам, то са толкова непреодолими, че другия да не може да ги пропусне, че и разговор да водим. Някак се чувствам обидена и лично засегната.
---------------------
Това не мога да го осмисля....
А дори и между еднаквостите пак трябва диалог и общуване...
Хиляди пъти предпочитам някой да ми се развика, разкрещи, да изрази някаква емоция, отколкото да ме остави да гадая в какво съм се издънила и що се сърди..

Аз не говоря за липсата на диалог, а за вида диалог и това, че трябва да се съобразяваш с човека отсреща.

Ето ти добре предполагаш защо приятелката ти се е разсърдила. Значи я познаваш, че поведението ти може да доведе до там. Можело е да й кажеш, че имаш проблем и ти е нужно време, а не да я доведеш до състояние да мисли, че просто вече е излишна.
За мен човек трябва да преценя този срещу него. Има неща които за мен са приемливи, а за теб не. Налагането на другия начин на общуване най- малко го притеснява. Аз рядко казвам какво ми е, но съм и лош актьор т.е. рядко мога да скрия, че има нещо не наред. Затова зависи от другия. Винаги в отношения има някой който е движещата сила. В зависимост от ситуацията се сменят. Аз никога не съм този който задава въпроси въпреки това хората споделят неща които не мисля, че на друг биха го казали толкова лесно. мисля, че по- скоро се чувстват спокойно и не притиснати като на разпит. Преките въпроси и отговори и мен ме затрудняват,а в определени случаи шокират. Просто млъквам и определено не бих се обърнала към такъв човек за съдействие дори и да зная, че греша.

Имам приятелка и то от много години. Тя е прям и не много тактичен човек. много години това ме е обиждало. Трябваше да мине време за да мога да възприема нещата изречени от нея. Преди години нещата се обърнаха. човекът който трябваше да даде рамо бях аз. направих го моя начин защото друг не мога. Така останахме най- добрите приятелки до днес и надявам се до края. Общуването с различни хора е много трудно, но за много близки хора няма начин и определено трябва да се съобразиш с човека насреща.

Аз не говоря за липсата на диалог, а за вида диалог и това, че трябва да се съобразяваш с човека отсреща.
Видът трябва да бъде само един - откровен. А относно начина, не си спомням да са насилила някой или изнасилила или набила. Моя начин е открития, а това ако се приема за грубост, ми сори, аз пък от заобикаляне и въртене не разбирам.
Ето ти добре предполагаш защо приятелката ти се е разсърдила. Значи я познаваш, че поведението ти може да доведе до там. Можело е да й кажеш, че имаш проблем и ти е нужно време, а не да я доведеш до състояние да мисли, че просто вече е излишна.
Ми не, не знаех защо, за това и попитах и седнахме очи в очи. Тя си каза, аз и обясних и проблема изчезна. Ако не бяхме го направили и до ден днешен щяхме да си разменяме искри..защото тя се сърди, оттам и аз започвам да губя търпение защото идея нямам защо и става напрежение.
Налагането на другия начин на общуване най- малко го притеснява.
Налагане? Аз не знам как се налага начин на общуване. Питам само като усещам, че има проблем, за да разбера какъв е. Никога не съм поставяла ограничения или правила в общуването си. Но имам правото, ако то не ми хареса да си кажа, т.е. ако на мен ми поставят такива.
че по- скоро се чувстват спокойно и не притиснати като на разпит
Разпит? А така. И защо така се приема? Ми всеки има пълното право да не отговори. А и единствения "разпит" е, ако има някакъв проблем да се сподели, за да се разреши, да се обсъди, т.е. той е свързан с нашите взаимоотношения, другото не ме интересува.
Тя е прям и не много тактичен човек. много години това ме е обиждало.
Значи това, човек да бъде честен с теб те обижда? Прямотата? Не разбирам, мен много би ме обидило обратното...
Да, всеки си има начин...и той е различен, за това е и толкова ценно в живота да срещаш хора със сходни разбирания и със сходно поведение. Тогава май и думите са излишни...
Замисли ме, че мога да изглеждам и груба отстрани и нетактична, но аз си държа на чистите взаимоотношения и за мен не е грубост, ако някой ми каже направо ако нещо греша, или бъркам или пък без да искам съм го застъпила. Напротив радвам се на такава откровеност...а понеже аз се радвам на това, показвам същото...казвам си. : )
Но пък, ако трябва да бъдем откровени в момента това са напълно обобщени неща, които нямат много общо с реала...аз нямам категория "приятели" с които да се държа по един и същи начин...с всеки е различно, но основата е една..доверие, а то се гради с диалог и откровеност...или поне така си мисля.