Старите приятели!

Имам приятелка от около 30 години.
В началното училище бяхме съученици. След това се случи, че работим заедно, живеехме в един блок и като изчисля това е човекът с който дори и отделен живота ми е пряко свързан.
В най- трудните моменти е бил винаги до мен. Надявам се и аз също. Животът тече, децата порастват и изведнъж се замисляш...
Какво за вас са приятелите? Имате ли такива на които можете винаги да разчитате?

И аз имам един приятел, вече от почти 30-ина години, от първи клас, и бяхме почти неразделни. Много си пасвахме. Малко или повече общувам различно с различните хора. С него съм бил най-себе си. Последните години е по чужбина и нещо почнахме да губиме връзка.

За съжаление един от най-старите и най-добрите ми приятели с който се запознах през 1986та година почина през 2000та година в зверска катастрофа. Така и вече близо 15 години след смъртта му не можах да му намеря достоен заместник. С него много си пасвахме, той беше 1981ви набор три години по-малък от мен.

Жалко. Приятелите не са заменими, но добре е да имаш друг.
Такъв човек става част от живота ти. Трудно се преодолява раздялата, а спомените никога не се забравят.

Alone911 написа:Жалко. Приятелите не са заменими, но добре е да имаш друг.
Такъв човек става част от живота ти. Трудно се преодолява раздялата, а спомените никога не се забравят.

Имам и други приятели но те просто не могат да се сравняват с него...

Много мога да кажа ,но ще се огранича само до един колаж който видях във фейса.
Един стар баща говори на сина си-Не ти се обаждат нали..големите ти приятели.
Не бой се..значи са добре,не са болни и са облечени .
Но знай синко...щом не ти се обаждат,значи не са ти истински приятели.
Аз съм в тази позиция.
Все по-рядко ме търсят старите ми приятели по света и в бг.
Не е извинение че са си стъпили на краката.
Или че са се развели,имат нови връзки и познанства.
Понеже приятелите не са само когато сме на зор и сме зле.
А винаги.